Отборът по роботика на Kinder Coder в условията на Covid-19 и как сезон 2020 бе спасен

Нашият първи сезон в състезанието ''Роботика за България'' през 2019-та година бе изключителен и завърши повече от чудесно за всички в отбора на Kinder Coder. Сезон 2020, уви, безспорно бе различен и объркващ, но въпреки всичко бе спасен! Въпреки изолираният живот, в който всички бяхме принудени да заживеем, организатори, треньори и съотборници съумяхме все пак някак да проведем тренировките и подготовката, които бяха необходими, за да се стигне до финала на "Роботика за България" 2020. Как се стигна до този завършек?

И всъщност кои сме ние и как смеем да се наричаме отбор? 

Такива сме си - отбор, и макар да не сме училище, като всички останали представители в националното състезание "Роботика за България", играем за втора година в един чудесен формат, целящ инволвирането и стимулирането интереса на учениците от 10 до 16 годишна вързраст към науката и технологиите.

Отбор Kinder Coder към Kinder Coder – кръжок  по програмиране и роботика за деца; от град Свиленград

Ментори: Таня и Недялко Козалиеви

Списък на участниците:

*втора година в отбора:

Виктор Георгиев – 11г. 
Васил Ставрев – 12 г.
Елица Димитрова – 13 г.
Мирослав Димитров – 11 г. 

*първа година в отбора:

Едмонд и Едита Жусуфи – 10 г.
Георги Димитров – 10 г.
Теодор Тодоров – 12 г.
Максим Петков – 12 г.
Александър Панайотов – 10 г.

Участието ни в състезанието Роботика за България тази година бе извънредно (като всичко станало), извънредно дълго: от януари до септември. То претърпя премеждия, и за да се опитаме на отговорим на поставените тазгодишни критерии и да предадем нужните състезателни материали в срок, се наложи цялостна трансформация на подготовката, с цената на много преначертани планове, дистанционни срещи и отборни усилия! 

В края на всичко обаче за нас остават емоциите от изживяното, забавлението, старанието, опитът да се сработим, въпреки различията, както и усещането да сме част от единствения в Свиленград отбор по роботика и да експериментираме в чудесната работна среда, която нашите ментори успяха да създадат, въпреки всичко. 

Сред  най-ценните качества, които тази година ни бяха най-полезни бяха:

- разумната упоритост, а не тази с цената на всичко;

- търпението: както към социалната и обществена среда с всичките ѝ ограничения и рестрикции, които не може да повлием, а можем единствено да се примирим с тях, така и един към друг;

- способността за бърза адаптация към всичко ново и неочаквано;

- равнопоставенността между всеки от отбора ни и липсата на изявен лидер;

- уважението един към друг;

- отговорността към поставените задачи;

Отборът, такъв, какъвто не го познавате. Разказ в първо лице

В сравнение с миналата година сме в  увеличен състав на отбора, като само четирима от нас са за втора година. Всички останали са „новобранци“.

На сбирките през учебната година присъстваха всички, но през най-активния период от 15.ти юни до 26.ти юли отборът ни намаля, заради летните ваканции и индивидуални планове.

Работата ни се раздели на два отчетливи етапа:

1. Дистанционна –  На една от следкарантинните ни тренировки нашите ръководители ни разделиха на микро-екипи и всеки екип имаше да изпълни конкретна задача, с която да допринесе за цялостното изпълнение на задачите от Заданието. Също така, имахме индивидуалната задача за самоподготовка – всеки да се самообучи на тема „Програмиране на робота“ с помощта на видео-курса в Open.sap,  а усилията ни бяха проверени чрез тест, който направихме в първия ден от присъствения тренировъчен лагер. Тестът може да намерите тук.
   Също така си образувахме общ  чат в Messеnger, който да ни помага да се координираме помежду си във времето, в което всеки от микро-екипите трябваше да работи и завърши разпределената му задача. Имахме си график: всяка събота и неделя (4 уикенда общо) в 16:00 часа се случваше групово видео-обаждане, в което се разискваше необходимите подробности и въпроси.

Разпределение на задачите за дистанционния етап:

Елица, Теодор и Максим – Разработка на научно изследователския  проект (презентация и интервю със специалист);

Едита, Едмонд и Георги – Разработка на 3D проект, допълнение към на научно изследователския  проект;
Васил, Виктор, Миро – Стратегия за робо-играта, план за набелязани мисии и точки и визия за робо-дизайна.

1. Присъствена: Първите ни 3 тренировки се проведоха преди 13-ти март и периода на социална изолация. След карантината имахме една тренировка, но периодът бе натоварен с приключването на учебната година и оставихме най-голямата част от работата за след края ѝ.
   Най-интензивно сме работили в периода 11.юли – 13.юли, когато  в рамките на 3 пълни дни по 8 часа проведохме Тренировъчен лагер, през който да работим по Робо-Дизайн и Робо-Игра, както и да осъществим едно истинско екипно събитие – заедно да излезнем и да хапнем сладолед.

Като всички останали и ние имаме своето отношение към тазгодишната странна епидемиологична обстановка, но за да не изпадаме в злободневни думи и анализи, решихме да оприличим отношението си към периода на социална изолация и съпътстващите го ежедневни особености и начин на живот чрез вкус :) Всеки от нас изрази мнение по въпроса като сравни усещането за карантината с вкус на храна, любима или не, според това как е възприел този период. Ето как изглежда това в снимки:

Ако обичате разказите в снимки, то заповядайте да съпреживеете нашият тренировъчен сезон 2020, запечатан в кадри тук. А ако сте прочели всичко до тук, то ви е станало ясно, че никак не ни бе лесно. 

Как завърши сезонът все пак? Ще разкажем с думи и снимки съвсем скоро! До нови срещи!

Поздрави от нас: Kinder Coder