SparkLab: STEM, роботика и програмиране за деца

Понякога си позволявам да навлезна в нечие лично пространство с внезапната покана за интервю. И това никога не е без причина! Днешната статия е посветена на една симпатична школа по роботика и програмиране за деца: STEM-място, наречено SparkLab, което грабва, дори и само през екрана, както в моя случай! Срещам ви с неговия основен двигател - Диляна Петрова и с цялото ѝ семейство, защото, както сами ще разберете, ако прочетете, те всички стоят зад този вдъхновяващ проект. И преди да бъдете завладяни от тотална заблуда: Не, не са ''мои хора'', и не ги познавах до момента на внезапната ми покана.

В: Кои са лицата, които стоят зад SparkLab? Моля, представете се!

Здравейте! Аз се казвам Диляна, а човекът, без чиято подкрепа не бих се осмелила да започна това начинание, е Ивайло. Родители сме на 2 прекрасни момичета.

Ивайло работи в сферата на информационните технологии, моето поле на интерес винаги се е въртяло около филологията, а освен това, и двамата имаме общо влечение към психологията. Така се и запознахме. :) Като семейство, партньори и екип, взимаме решенията заедно, даваме си съвети и идеи и се допълваме един друг.

Моето основно занимание е SparkLab, a Ивайло е моята неотлъчна помощ и опора.

В: Как се стигна до старта на SparkLab? Обмисляхте ли включване към някоя от съществуващите франчайзни вериги?

Стартът на SparkLab е вдъхновен от децата ни. Имаме две безкрайно любознателни момичета, които от съвсем малки са и големи фенове на LEGO. Много искахме да създадем школа със занимания за деца, които да развиват уменията им за бъдещето, по начин, който не е наличен в училищата. В момента, в който се запознахме по-подробно с програмите на LEGO Education, бяхме сигурни, че това е нашето нещо.

Франчайзът бе обмислян, но за доста кратко. Въпреки че звучи примамливо - утвърдено име, изготвени учебни програми, развита мрежа от контакти и т.н., това е доста ограничаващ бизнес. Решихме, че искаме сами да извървим пътя и да създадем школата по начин, който на нас ни харесва. Това не беше и все още не е никак лесно, но да вземаме сами решения, да разрешаваме проблеми и да виждаме резултати от собствените си усилията - безценно е.

В: Вие сте позиционирани в София, където не липсват школи по програмиране и роботика. С какво смятате, че се отличават вашите занятия?

Труден въпрос. Труден е най-вече, защото без да съм присъствала на заниманията на другите школи, не мога да дам точен отговор. :)

Придържаме се към методите STEM обучение, “учене чрез игра” и “проектно базирано обучение”, при които децата сами достигат до знанията. За момента не предлагаме онлайн занятия, тъй като основната идея на LEGO Education e “hands-on learning”, или учене чрез създаване и преживяване. Много държим да ги научим на работа в екип, на взаимопомощ, да споделят. Да не се страхуват от провал, а напротив - това да ги мотивира още повече. Насърчаваме ги да експериментират и да не се притесняват да излизат извън рамката на дадената задача. Искаме да ги вдъхновим да бъдат “lifelong learners”, т.е. желанието им да учат нови неща да ги съпътства през целият им живот.

Това, което предполагам, че ни отличава е, че родителите, ако имат време и желание, могат да влязат в залата в края на заниманията. Децата винаги са изключително развълнувани да им покажат какво са направили и да им разкажат как са го постигнали.

Всичко, което правим, е продиктувано от това, как искаме другите да се отнасят с нашите собствени деца. Опитваме се да отделяме специално внимание, да създаваме доверие и да се съобразяваме с това, че всяко дете е различно.

Източник: SparkLab

В: Знам какво коства и колко време се влага в разглобяването и подреждането на части. Вие ли се занимавате с разглобяването на конструираните по време на занятието роботи и изобретения?

Да, първоначалната идея беше в края на всяко занимание децата да си разглабят моделите и да прибират частите, но в последствие това отпадна, защото така родителите им няма как да видят какво са направили, когато идват да ги вземат. Определено отнема немалко време сам човек да подреди всичко, но се свиква.

Източник: SparkLab

В: SparkLab скоро става на една година! А това означава, че сте стартирали във време, в което цареше поредна несигурност и ограничения, свързани с Covid-19. Хвърляйки поглед през рамо, споделете ни някой труден момент.

Точно така, SparkLab стартира курсовете и точно след месец и половина се наложи да затворим. Но бяхме с ясната представа, че това в един момент ще се случи. Изключително сме благодарни на всички родители, които търпеливо изчакаха отново да отворим и да рестартираме заниманията. Трудният момент беше, че курсовете ни съвпадат с времетраенето на един учебен срок. Но успяхме да се организираме, получавайки страхотно разбиране от родителите, и през месец юни имахме 7 завършващи групи.

В: До момента са се реализирали някои положителни политики от страна на МОН в подкрепа развитието на дигиталните компетентности у децата. Следите ли ситуацията?

- Имате ли поглед или дори пряко участие в тази област?

- Как оценявате случващото се?

Да, следим ситуацията, най-малкото защото ни засяга и като родители на деца в предучилищна и училищна възраст. За съжаление, пряко участие нямаме, но от самото начало си говорим за тази идея. Също, за съжаление, смятаме, че нещата не се случват както трябва. Определено има училища, в които резултатите са страхотни, но те са твърде малко.

Моето лично мнение е, че няма достатъчно учители, а самите учители, които имат мотивацията да се занимават, нямат достатъчно време. Убедена съм, че има немалко такива, които имат желание да работят в тази насока, но не мисля, че получават нужната подкрепа и свобода от ръководствата си.

В: Ще се съгласите ли, че сътрудничеството между частни клубове като вашия (и моя в т.ч.) и българското държавно училище е път, към който трябва да се върви с решителни стъпки? (защо?)

Да! Точно поради причините, които описах по-горе. Както и сътрудничество между учителите в училищата и нас. Смятам, че би било страхотно да работим заедно и да се учим едни от други.

В: Въпрос, който задаваме на всички: Какво бихте казали на тези родители, които се опасяват да не би детето им да развие пристрастеност към дигиталните устройства, и гледат на курсовете по програмиране и роботика в ранна възраст по-скоро като на опасност, отколкото на нещо полезно и изграждащо стойност?

Ограниченията никога не водят до нещо добро. В крайна сметка, живеем във времена, в които сме изключително зависими от дигиталните устройства. Просто трябва да научим децата да ги използват за правилните неща. Също така, да изберем най-подходящото устройство за тях. Много от децата идват при нас без никога да са използвали лаптоп и мишка преди това. Дори и по-големите имат затруднения да пишат на клавиатура. Смартфоните са най-лесно достъпни, но всъщност са най-неподходящи за децата, тъй като нещата, които могат да се правят на тях са доста ограничени. Ще дам и личен пример - в момента, в който предоставихме лаптоп на нашите дъщери, те проявиха интерес да пишат, да рисуват, да проектират. Създават собствени игри в Scratch (един от програмните езици, с които работим в SparkLab), учат се на дизайн, правят 3D модели в TinkerCad и много други неща. Неща, които са практически невъзможни на телефон. Естествено, дори и на лаптоп/настолен компютър може да се “нищоправи”, но ако родителите дават правилните насоки, използването на тези устройства може да бъде много полезно за развитието на едно дете.

В: В каква посока се надявате да развиете SparkLab? Как си представяте нещата след още една година?

SparkLab e сбъднат проект и доказателство, че можем сами да създадем нещо ползотворно, приятно и удовлетворяващо - както за децата, така и за нас. Ще запазим в тайна как си представяме нещата след още една година. Имаме смели мечти и не спираме да работим над осъществяването им!

Как продължава историята на SparkLab, а защо не и да станете част от нея - в случай, че сте в София и имате малък откривател в подходяща възраст и със сходни интереси, може да следите чрез facebook страницата им.

За още ресурси и материали ни последвайте на страницата ни във facebook.

Поздрави: Kinder Coder