За да обичаш нещо, обикновено първо го опознаваш.

Третото място в блог-рубриката на KiNDER Coder сме запазили за среща с двамата виновници този проект да съществува. Срещаме Ви със самите нас в кратко и стегнато интервю.  Ако се вълнувате от въпрос, който не сме засегнали тук, то чувствайте се поканени да ни го зададете, установявайки връзка с нас. Добре сте ни дошли!

В: Как бихте се предтавили?

Таня: Hello, World! (така започва всяка стандартна първа програма за начинаещия програмист)(смеят се). А иначе,.. Ние сме Таня и Недялко – съпрузи в живота и основатели на KiNDER Coder – кръжок по програмиране за деца.

В: Как се случи така, че организирате клуб по програмиране, и то за деца, и то започвате в малък град като Свиленград?

Таня: В случая идеята за кръжока е вдъхновена от едно конкретно дете. Всичко започва с това, че записвайки магистърска програма по Софтуерни технологии, аз започнах да се занимавам с програмиране. Това пък бе последвано от това да се посветя за известен период от време на преподаване в курсове по програмиране за деца, но в Пловдив. И точно в тези курсове се запознах с Борис, който всяка събота пътуваше от Димитровград! Родителите на това момченце изминаваха ежеседмично такова разстояние, само за да може той да посещава курса, и то само за два часа на седмица. Тогава се замислих за първи път върху проблема, че повечето тематични курсове се организират в големите градове и че по този начин за децата от малкия град тези курсове стават два пъти по-недостъпни. Но освен да се замисля, трябваше и да си повярвам, че аз мога да променя това. В това най-много подкрепа ми оказа Недялко.

Недялко: Аз съм от още по-малък град и историята ми е позната, съответветно приех и припознах идеята да организираме кръжок по програмиране. Като инженер, смятам, че досегът с технологиите и това да създаваш обогатява човек и съм щастлив, че сега мога да покажа това на децата. Идеята бе страхотна и си струваше да бъде реализирана, затова нямаше как да позволя съпругата ми да се откаже J.

В: Не е ли твърде рано за шест годишни деца да програмират?

Таня: Преди да се посветя на заниманията по програмиране за деца за мен също бе енигма как така толкова малки деца биват обучавани в една такава нелека материя като програмирането. И много грешах J По света, а и у нас, вече е доста застъпено програмирането за деца, което се случва по специални програми и посредством лесни и интуитивни за ползване технологии. Залага се изключително много на игровизацията и в същото време децата се запознават с фундаментални понятия в програмирането, които неусетно започват да прилагат в своите проекти. Не ангажираме детските умове с нищо излишно и натоварващо, те по един непринуден и естествен начин усвояват ключови похвати, прилагайки ги на практика, докато се упражняват и създават своите анимации и игри.

Недялко: Никога не е твърде рано да дадем перспектива за развитие на децата. Истината е, че който мисли, че в нашите кръжоци децата ще станат програмисти, до голяма степен се лъже. Това, което правим обаче, е да създаваме условия децата да навлезнат по лесен и забавен начин в света на програмирането и да развият интерес и пристрастие към дигиталните умения. Заниманията ни носят със себе си не само развиване на определена логика и алгоритмично мислене, но и кретивностноста и творческото мислене.

В: Въпрос, който задваме на всички: Какво бихте казали на тези родители, които се опасяват да не би детето им да развие пристрастеност към дигиталните устройства, и гледат на курсовете по програмиране в ранна възраст по-скоро като на опасност, отколкото на нещо полезно и изграждащо стойност?

Таня: Всяко поколение расте в специфично време, носещо със себе си и типичните за себе си белези. Неслучайно сегашните деца са наричани „дигитални“. Дигитализацията е основната причина съвременните деца да водят живот доста по-различен от този, който ние сме имали в нашето детство. Например аз получих първия си компютър едва тогава, когато можех сама да си го купя, т.е детството ми бе „чисто“ от към дигитални изкушения, катo изключим конзолата с играта тетрис и тази на Nintendo от 95-та с култовия Super Mario. Днес обаче децата са не само заобиколени от дигитални устройства, те живеят в тях. И е напълно естествено родителите да търсят начини да въведат баланс в ежедневните им навици. Това, което бихме им казали, е единствено, че едно двучасово занятие в KiNDER Coder, което поощрява креативното и градивно мислене у децата, по никакъв начин не би попречило на този баланс. Децата биха обикнали програмирането още в крехка възраст, но за да обичаш нещо, обикновено първо го опознаваш.

В: Имате ли планове за развитието на KiNDER Coder в бъдеще?

Недялко: Смятам, че без развитие няма бъдеще и не мога да кажа, че нямаме планове. За да можем да провеждаме курсовете и за напред и да запознаваме децата със света на технологиите, е нужно да се развиваме заедно със света, по същия начин като децата. От друга страна за плановете се говори в детайли непосредствено преди тяхното изпълнение, но може да споделим, че смятаме в близко бъдеще да разширим дейността си и в други градове.