ЖИВОТЪТ Е ЕДНО НЕПРЕКЪСНАТО УЧЕНЕ

В първата си статия от своя блог KiNDER Coder ще Ви срещне с ЯСЕН ГЕОРГИЕВ - един талантлив, млад и обещаващ програмист, вярващ в мечтите си и в усърдната работа над тях

Ясен е младеж на 19 години, от Свиленград, който вярва в прогреса на българското общество. На мнение е, че всеки може да постигне мечтите си, стига да запретне ръкави и да започне да работи по тях.
Още от 9-годишна възраст, докато все още живее и учи в Свиленград, той пламенно се запалва по програмирането, което се оказва важен спътник в живота му и до ден днешен. След седми клас кандидатства в Националната професионална гимназия по компютърни технологии и системи в град Правец, където тази година завърши успешно средното си образование.

През ученическите си години е многократен лауреат на национални състезания по програмиране, както и носител на най-престижните награди за ученици, както на Община Свиленград, така и на Община Правец. Изграждал е софтуерни проекти както за мултимилионни компании като Tavex и Econt, така и за държавни организации като Технически университет - София и Министерството на образованието и науката. В сърцето на Ясен не спира да бушува вълнението от това да бъде на сцена и той никак не се притеснява от това. В годината поне няколко пъти изнася лекции и речи по конференции, в училища и университети.
Въпреки, че през последните години не живее основно в Свиленград, той се старае поне веднъж в месеца да се прибира ,както обича да казва, “ в китното родно градче”.

В:Ясен, започнал си своя път към дигиталното предприемачество много отдавна – още в детските си години. Разкажи ни как се случи?

О:  Това се случи, както се случват хубавите неща в живота - без планове и очаквания. Когато бях на 9, получих първия си компютър и като повечето деца бях запленен по игрите. Това не трая дълго време, тъй като просто не бях добър в тях. Тази мисъл ме подлудяваше и за това бях решил да създам своя собствена игра, в която аз ще мога да спечеля!

И така де, започнах да чета по темата и се оказа доста по-сложно, отколкото очаквах. Постепенно целта ми промени фокуса си и вече исках да правя сайтове. Няколко месеца по-късно, първият ми “портал” беше реалност - той беше посветен на най-добрите тромпетисти в света…, все пак бях тромпетист в тогавашната Детска музикална школа към Общината.

В началото на 2009-та написах първата си програма - адресна книга, която може да се използва в браузъра, следвайки стриктно един видео урок от човек, който по-късно се оказа мой ментор в програмирането - Иван Ванков.

Следващите 2 години се скитах, защото нямаше с кого да споделя новия си интерес - на времето единствените ми приятели бяха родителите ми, а те не ме разбираха и дори понякога не приемаха това мое занимание. Но не мога да ги виня хората - кой родител ще повярва на 9-годишното си дете, че иска да се занимава с програмиране (смее се).

Истинска подкрепа получих за първи път от приятелство, което после се оказа определящо в живота ми. През лятото на 2011-та се запознах с Христо, който също имаше интереси в програмирането. Той бе с една година по-голям, но и двамата бяхме еднакво жадни за нови знания в сферата. Заедно обединихме сили и взаимно започнахме да се насърчаваме. Заедно направихме социалната мрежа ShareIT – проект, който бе отразен и в новините в национален ефир :)

В:  Ако тогава, в ранната ти детска възраст, имаше клуб по програмиране за деца, мислиш ли, че би бил част от него?

О:  Предполагам да, защото определено имах нуждата от наставник в програмирането. А знам, че от един такъв клуб, всеки може много по-бързо да се развива.
В такива моменти обичам да споменавам изказването на Тим Ферис - “Ти си средното на петимата души, с които прекарваш голяма част от времето си”. Нека да обясня това накратко: ако си заобиколен от негативни хора - нищо чудно и ти да си такъв; ако си заобиколен от оптимисти - и ти си такъв, а ако не си много лесно можеш да станеш.
Същото е и с програмирането. Когато си заобиколен от хора, които споделят това занимание - ти самият можеш да бъдеш програмист и мноОого по-лесно да се развиваш в тази сфера.

В: А смяташ ли, че подобни инициативи помагат на малчуганите да навлезнат по лесен и забавен начин в света на IT и да развият интерес и пристрастие към дигиталните умения?

О: Това вече зависи от хората, които преподават. Но вярвам, че с правилните преподаватели и подход е напълно достижимо.

В: Какво би казал на тези родители, които се опасяват да не би детето им да развие пристрастеност към дигиталните устройства, и гледат на курсовете по програмиране в ранна възраст по-скоро като на опасност, отколкото на нещо полезно и изграждащо стойност?

О: Родителите желаят най-доброто на децата си и така трябва да бъде! Разбира се, всеки има различни представи за това “кое е най-доброто”. Но нека се замислим за миг кое всъщност е най-доброто. Те биха били повече от доволни, ако един ден децата им бъдат финансово стабилни и най-вече щастливи.
Програмирането може да даде тези две неща, защото то е професията на бъдещето. А децата на тези родители трябва да бъдат готови за бъдещето. Много професии, като шофьори и счетоводители, до няколко години ще изчезнат. Но ще се създадат и много нови в сферата на технологиите. Колкото по-рано хората започнем да съзряваме за тази реалност, толкова по-добре. Ето - аз започнах на 9-годишна възраст. Развивах се с програмирането на максимум и сега пред мен не стои проблемът “о, Боже, къде ще работя”. Пред мен стои проблемът “о, Боже, за кой от всичките тези работодатели аз, всъщност, искам да работя”. Имам опцията да избирам, а когато имаш избор - имаш свобода. Човек, който не се чувства свободен, никога не може да усети щастието на максимум. А родителите желаеха щастието на децата си, нали така? 

Но всъщност какви са притесненията на родителите от технологиите? Игрите? Асоциалността? Затлъстяването? Ще ми се да кажа колко са излишни игрите, защото аз самият не виждам смисъл в тях, но това е леко егоцентрично. Всъщност, едни от най-добрите програмисти, които познавам, са мега запалени геймъри. Всеки има свой собствен начин да релаксира - това е техният начин. По някаква странна причина това вдига продуктивността им в работата. 

Животът вече постоянно се променя. Според мен е важно родителите да се опитват да се приспособяват, да се опитват “да влязат в обувките” на децата си. По този начин много по-лесно ще разбират отрочетата си и ще живеят в разбирателство с тях. Фокусът не трябва да бъде върху притеснението, а върху това как дигиталните технологии могат да улесняват и подобряват животи. Ако детето не иска да решава задачи по математика - може да потърсиш в Google програма, с която то да упражнява математическите си умения. Току-виж хареса тази “толкова сложна дисциплина”.

В: Ти си прекрасен пример за децата, които имат желанието и дарбата да се развият  в областта на програмирането. Какво би ги посъветвал?

О: Да започнат и да опитат дали програмирането е нещото за тях. Ако не е - да опитат нещо друго. Ако е - да ходят на места, където могат да се срещат постоянно с нови и по-добри от тях самите програмисти; да не спират да се развиват и да четат. Все пак животът е едно непрекъснато учене.